Съдба- това е само една дума, която обаче в определени ситуации може да обясни много неща кратко и ясно, без въпроси, без питанки, без сълзи, без усмивки- Съдба. Всички знаем, че Играта на Съдбата е толкова коварна, колкото и е тъмно небето през нощта. Съдбата си прави каквото поиска, когато поиска и както поиска. Решава, че нещо трябва да стане по точно определен начин и преплита пътища и човешки съдби, та да стане именно на Нейното. Съдбата е непредвидима- това би трябвало да е ясно на всеки. J Никога човек не може да знае какво го очаква- може след час да го блъсне самолет например. Това в кръга на шегата, но наистина когато човек се събужда сутрин, без значение щастлив, уморен или с главоболие, той не знае какво ще му се случи през предстоящия ден. Да, прави си някакви планове, но нали те не винаги се случват по начина, по който човек си ги намисли?! Всеки един ден може да е последен от живота ни, всеки час, всяка минута, дори всяка секунда. Затова непрекъснато трябва да се усмихваме на Живота, да му се радваме, да го ЖИВЕЕМ истински, така, както ни харесва на самите нас (а не на тези около нас); трябва да сме благодарни за всичко, което имаме, защото колкото и малко да е то, ние го притежаваме; трябва да сме щастливи от това, което сме, да сме доволни от самите себе си и да не спираме да си повтаряме, че ние сме най-добрите.
На някои от вас сигурно тези думи ще прозвучат смешно и наивно J Но лично аз за себе си съм се убедила, че ако човек постигне мир със самия себе си, ако вярва в себе си, ако е благодарен за това, с което разполага и което е, ако се радва на всеки един миг от собствения си живот, ако обича от сърце, ако вярва в добротата и е добър с околните- тогава човек е наистина ИСТИНСКИ ЩАСТЛИВ.
На кой му пука за пари, коли, къщи и т.н.? Пука им на тези, за които материалното е на първо място в този живот. Но точно тези хора никога не са истински щастливи и винаги ще има нещо, което вътрешно да ги човърка. Тези хора, в моменти на усамотение, ронят сълзи, че никой не ги обича истински.
Пожелавам на всеки един, който прочете тези мои мисли, да погледне по-ведро на Живота, да се усмихва по-често, макар и без причина, макар и през сълзи понякога, да бъде щастлив, да се наслаждава на прекрасните моменти на Живота, да го живее пълноценно и да не забравя, че на този свят има само едно Непоправимо нещо, а всичко останало подлежи на „преговори със Съдбата” и не си струва да се ядосваме за глупости. Понякога и само една усмивка е напълно достатъчна- затова усмихнете се J
