Онази убийствена любов, която те кара да потръпваш само при една мимолетна мисъл за даден човек, онази любов, при която пеперудите не спират да пърхат с малките си копринени крилца в корема ти, онази любов, която те подтиква да правиш всичко за един човек, дори повече от това, което би направил за себе си, онази любов, която изпепелява докрай егоизма ти и прави Другия най-важен, същата онази любов, която успява някак си да те накара да се усмихваш безпричинно на света постоянно и непрекъснато, онази любов, която те дарява с радост и щастие без дори да знаеш защо...Тази любов просто идва от нищото и те връхлита тогава, когато най-малко си я очаквал, преобръща целия ти свят и те кара да се замислиш дали да не преобърнеш живота си на 180 градуса в името на точно тази любов, да тръгнеш след нея, където и да е, просто да я последваш там, където е необходимо и без да се замислиш, дори за миг, да зарежеш всичко и всички заради тази любов.
И когато правиш любов с този човек от тази любов, не е просто животински, обикновен секс, главата ти се завърта, потреперваш, изпитваш невероятно удоволствие само от целувките по тялото си, ласките и милването те докарват до полуда и започваш да изпитваш адска необходимост да впиеш пръсти в тялото до теб, понякога ставаш дори леко агресивен, нуждаеш се от това тяло толкова, колкото и от въздуха, който дишаш. Правенето на любов е в главата и в сърцето, което бие единствено за тази любов. Тази любов- истинската, искрена и чиста любов- е като определен вид наркотик, без който не можеш да живееш нормално и искаш всеки ден да го приемаш, а да се откажеш е почти невъзможно. А и защо трябва да се отказваш от нещо толкова прекрасно? Защо трябва да те е страх и да не признаеш пред самия себе си, че любовта съществува и че се случва на теб? Защо просто не отвориш сърцето си и не се насладиш на сладостта на тази любов? Обичай и бъди обичан, ревнувай и бъди ревнуван - това значи, че съществуваш и че си уникален, намерил си тази любов или пък тя е намерила теб...? Когато тази любов те сполети не трябва да я пускаш просто така да отлети, не се знае дали и кога ще те споходи пак. Усмихни се, приеми я, наслади й се максимално, опитай се да я задържиш завинаги, повярвай в нея и никога не я отхвърляй, защото именно тази любов е най-хубавото нещо, което може да ти се случи. А щом се случва, значи някой някъде е предначертал това и точно тази любов е подарък именно за теб. Ако се откажеш с лека ръка от нея и тя си замине плачеща и наранена, оставаш сам, загледан след нея, и чак тогава осъзнаваш какво си изгубил и колко много ще ти липсва, ще поискаш да я върнеш, ще ти бъде мъчно и тъжно и сам няма да намираш отговор на въпроса „Защо я пуснах, след като не искам?”. И ако имаш късмет тази любов би се върнала при теб, макар че би било малко вероятно. Затова недей, не се отказвай, изживей тази любов все едно ти е първата и последната, защото това е най-хубавия подарък, който Съдбата е изпратила за теб. Да обичаш някого и да бъдеш обичан истински от някой означава, че живееш пълноценно!
